Автор Цветомир Цанков
Първата вечер на кинолекторията фокусира вниманието си върху един от най-емблематичните биг бендове от ерата на суинга – този на Глен Милър. Американският филм “ИСТОРИЯТА НА ГЛЕН МИЛЪР” (1954) носи типичните черти на “класически” биографичен филм . Реализирана десет години след смъртта на своя централен герой, лентата е базирана както на реални факти от житейския му път, така и на старателно пресъздаване на музиката със “запазената марка”, характерна за Милъровия оркестър. Биг бендът на Глен Милър е първият в света, който налага изразните средства на джаза в репертоара на военните оркестри. Изборът ни да представим точно този филм в кинолекторията обаче никак не е случаен и поради друга причина: именно тук, в Града на липите работи един от най-специфичните и популярни оркестри “под пагон” в България – Военен биг бенд Стара Загора.
Втората вечер е посветена на един от най-изисканите оркестри, пренасящ традициите на бендовото музициране през годините и същевременно влияещ се от тенденциите на “модерността” в джаза. Пианистът и бендлидер Дюк Елингтън винаги е държал на звуковия колорит в съчетанието на инструментите в оркестъра, но и на солистичния капацитет на своите солисти. А през 50-те и 60-те години той нерядко работи и с певци като Кралицата на джаза Ела Фитцджералд. А срещата на Елингтън с каталонския сюрреалист Жоан Миро също оставя отпечатък в съзнанието на зрителите на филма “ДЮК ЕЛИНГТЪН НА ЛАЗУРНИЯ БРЯГ С ЕЛА ФИЦДЖЕРАЛД И ЖОАН МИРО” /1968/.
Към прожекцията втората вечер има и специален “подарък”, който също е свързан с един велик вековен юбиляр на джаз-музиката – Дизи Гилеспи. Дизи е един от бащите на модерния джаз, положил в началото на 40-те години на миналия век заедно със своя ментор Чарли Паркър и с редица други музиканти основите на стила “бибоп”. Истински революционер по призвание и шоумен по душа, със своя тромпет, пеене и дори начин на водене на концертите си Дизи се налага като истински любимец на публиката.
Финалната вечер на кинолекторията също ще е посветена на един “стогодишник” – човек, който също е сред основателите на стила “бибоп”, но който за разлика от Дизи никога не е бил в светлината на прожекторите, а и болезнено е страдал от психическата си нестабилност. Пианистът Телониъс Монк е образец за нестандартност в джазовото композиране, за тотална ексцентричност на сцената и за висок професионализъм, стигащ до вманиачаване, в студийната работа. Появил се шест години след смъртта му, филмът “ТЕЛОНИЪС МОНК: ОТКРИТО И ЧЕСТНО” /1988/ е продуциран не от кого да е, а от един от големите кинаджии, тотално обладани от джаза – Клинт Ийстууд.
