Джазът е музика, обединяваща не само култури, но и творци и публика от различни точки на света. С мисия като тази никак не е случайно, че джазът „живее“ и в киното – изкуството, което по еволюционен път е реализирало идеята за „звукозримия синтез“ и може да разпространи по-успешно дори и от звукозаписите посланията на най-„американския“ музикален стил. Джазовата музика намира адекватно битие върху филмовата лента още с появата на звука в киното, но особено активно тя започва да звучи от големия екран през втората половина на ХХ век.
Една от най-атрактивните и успешни форми на обединение между джаз и кино се оказва заснемането на значителни фестивални форуми, които в упоменатия период са вече факт. Събирането на именити музиканти и публика на място като Нюпорт се оказва не само важен туристически ход за този град, но и ражда първия значим джазов фестивал в света. А благодарение на идеята на продуцента Джордж Авакян третото издание на този фест през 1958 година да бъде съхранено и на аудионосители, и на филмова лента от неговия брат Арам и от модния фотограф Бърт Стърн, днес се наслаждаваме на документалния филм „JAZZ ON A SUMMER’S DAY“ /“Джаз в един летен ден“/. Филмът излиза две години след провеждането на събитието, но се оказва исторически значим, защото запазва завинаги за поколенията образите и музицирането на гиганти като Луис Армстронг, Махалия Джаксън, Дайна Уошингтън, Анита О’Дей, Телониъс Мънк, Джери Мълиган, Джордж Шиъринг. Освен това се счита, че „Джаз в един летен ден“ дава тласък на развитието на специфичния за киното жанр „филм-концерт“.
Джазът е музика на отворените послания и неговата импровизаторска свобода и стилистично развитие влияят върху много култури по света. Особено важна е ролята на джаза за музикантите от страните в Латинска Америка. Оформил се като сплав между изразните средства на джаза и на местните стилове, т. нар. „латиноджаз“ и до ден днешен наелектризира публиката в глобален план със своята виртуозност и емоционалност. През 2000 година популярният испански режисьор Фернандо Труеба реализира своя документален филм „CALLE 54“ /“54-та улица“/ и в него сподели искрената си любов към латиноджаза с всички нас. Всъщност на самата 54-улица в Ню Йорк се намират студиата на звукозаписната компания „Сони“ и именно там са заснети всички изпълнения във филма. А имената на музикантите са не само христоматийни за историята на латиноджаза, но са и важни за днешното му битие – Пакито Ди Ривера, Елиън Елиас, Мишел Камило, дори Тито Пуенте – месеци преди да почине… Жалкото е, че преди два месеца светът загуби и популярния аржентински саксофонист и композитор Гато Барбиери, който пред камерата на Труеба си спомня за времената, когато е писал музиката към култовия филм на Бертолучи „Последно танго в Париж“, но едновременно с това споделя и болезнените си разочарования от живота и състоянието на изкуството на прага на новия ХХI век.
В контекста на днешното глобално битие на джаза няма как да не споменем и огромната заслуга на Хърби Хенкок в качеството му на Посланик на добра воля към ЮНЕСКО за утвърждаването на 30 април като Международен ден на джаза. Вече пета поредна година музиканти и почитатели на джазовото изкуство имат своя празник и това за нас е повод да се обърнем към творчеството на Хенкок – всепризнат „хамелеон“ в музиката на миналия и настоящия век. Изключителен е приносът му и за киноизкуството като автор на филмови партитури. Нашият избор ще попадне върху дебюта на Хенкок в киното – един от най-интересните и култови „интернационални“ за времето си филми – „BLOW-UP“ /“Фотоувеличение“/, заснет през 1966 година от Микеланджело Антониони. Неслучайно наблягаме на думата „интернационален“ – защото големият италиански режисьор, продуциран от своя сънародник Карло Понти, снима филм по мотиви от разказ на аржентинския писател Хулио Кортасар, пренесен в лондонската „мод“-атмосфера, заснет – естествено – с британски актьори, с музика, композирана от американски джазмен, а като капак на всичко в продуцентството на филма има и „българска следа“ – видният български интелектуалец и емигрант Петър Увалиев /Пиер Рув/ в качеството си на изпълнителен продуцент. „Фотоувеличение“ е филм, в които джазът умело илюстрира случващото се на екрана и е един от силните козове за популярността на творбата сред публиката до наши дни.
Прожекции:
„ДЖАЗ В ЕДИН ЛЕТЕН ДЕН“ /“JAZZ ON A SUMMER’S DAY“/ – САЩ, 1960, реж. Бърт Стърн, Арам Авакян, с Луис Армстронг, Махалия Джаксън, Дайна Уошингтън, Анита О’Дей, Телониъс Мънк, Джери Мълиган, Джордж Шиъринг и др, 79 мин.
„54-ТА УЛИЦА“ /“CALLE 54″/ – Испания/Франция/Италия, 2000, реж. Фернандо Труеба, с Чучо Валдес, Бебо Валдес, Елиън Елиас, Гато Барбиери, Пакито Ди Ривера, Тито Пуенте, Мишел Камило и др., 106 мин.
„ФОТОУВЕЛИЧЕНИЕ“ /“BLOW-UP“/ – Великобритания/Италия, 1966, реж. Микеланджело Антониони, с Дейвид Хемингс, Ванеса Редгрейв, Сара Майлс, Джейн Биркин, Верушка и др., 111 мин.
Цветомир Цанков
