„Когато тръгвах от Лион за България, бях французин. Сега съм половин французин, половин българин” – това ми сподели Марио Станчев след края на концерта ни в Стара Загора. Мисля, че тези думи обобщават последните му впечатления от България. И макар че Марио е чест гост с различни френски проекти на джаз фестивала в Банско, струва ми се, едва сега успя да припознае българската си принадлежност. След повече от четвърт век живот и творчество в държава, която уважава и подкрепя таланти, е логично да поизгубиш дори емоционалната връзка с родината. Но в преоткриването също има красота. Ще ми се да вярвам, че заслуга за това имаме и всички ние – българските джазмени, с които той се срещна и свири. Ще ми се да вярвам, че по някакъв начин също сме повлияли на избора му така, както той с музиката си е белязал нашия.
Бях студент в първи курс в консерваторията, когато чух за него. Името му, заедно с това на другия велик пианист – Милчо Левиев, се споменаваше шепнешком, но с почит и уважение. Естествено, нямаше никакви негови записи, защото бе емигрант и на практика не съществуваше за българската култура. Но въпреки цензурата, все пак се знаеше, че е станал изключително успешен музикант и преподавател в Лион. Възхищавах се на волята и амбицията му да се докаже и да успее, завиждах на свободата да твори, която сам си бе извоювал. Точно тази свобода, този устремен полет бе най-силното ми усещане за Марио при първата ни среща през януари 2005 г. във Виена по време на седмицата на българския джаз. Световноизвестен, но спокоен, естествен и без следа от възгордяване. Нито за миг не си позволи да критикува или да обсъжда качествата на музикантите. Помня, че дори когато Жоро Корназов настоя да наречем квинтета на негово име и да свирим негови пиеси, Марио – мащабният композитор, създателят на джаз отдела в Лионската консерватория – деликатно предложи само една своя творба. („На баща ми“, посветена на един от големите ни пианисти виртуози Тинко Станчев, чийто записи би било добре да се издирят от архива на БНТ.)
Пет години след първата ни среща отново имах щастието да работя с него, този път на родна земя. Марио Станчев бе в България по покана на Френския културен институт и програма “Христо Ботев” на БНР. Визитата му стана възможна и благодарение на усилията на журналистката Елиана Захариева, с която водим джаз концертите на живо в Първо студио на БНР.
Вдъхновяващо и опияняващо е да видиш как Марио се раздава без остатък на сцената. Концертът му в Чешкия център с Веселин Веселинов-Еко – бас, и Димитър Семов – ударни, се превърна в личен празник за всеки от слушателите. Сред многобройната публика специално бяха дошли джазмените Любо Денев, Георги Борисов и Живко Петров и някои от приятелите на Марио от младини – Владимир Радулов, Николай Ваклинов, Кирил Икономов, Владо Гаджев. На следващата вечер бе живото му изпълнение в Първо студио на БНР, което се излъчи в 18 европейски страни в мрежата на Еврорадио по инициатива на дирекция “Музикална продукция и състави”. Уверен и широко скроен, и в двете вечери Марио не се задоволи само с предварително подготвената програма, а покани на сцената и други свои колеги – Камелия Тодорова, Симеон Щерев-Банана, мен. Марио с лекота превърна концертите в джемсешъни, където всички музиканти за пореден път доказаха, че красотата на джаза е най-вече в неговата свобода.
На езика на свободните хора говорихме и по време на гостуването в Стара Загора. Благодарен съм му за готовността, с която ме подкрепи за осмото издание на проекта “Лайв Зара Джаз”. Благодарен съм и за ентусиазма, с който проведе открития майсторски клас. Утвърден музикален педагог, той създаваше невероятно настроение у всички, зареждаше с добри емоции… Тактично и деликатно работеше с младите музиканти, с лекота успяваше да ги накара да се отпуснат, за да дадат най-доброто от себе си, да импровизират, да усетят магията и свободата на джаза. Някак неусетно внушаваше, че джазът е колективна музика, в която е важен диалогът между отделните инструменти. И за да онагледи максимално думите си, Марио покани всички ученици да присъстват и на репетицията ни преди концерта. „Талантът, колкото и неразвит да е, заслужава да бъде уважаван и насърчаван” – каза ми Марио. Убедих се, че това не са само думи, когато на последната пиеса от концерта той отново покани на сцената някои от младите музиканти. Убедих се, че това е човек, който напълно е надмогнал егоцентризма и суетата в изкуството.
„Сега съм половин българин – сподели Марио след края на концерта. Очакваме го отново и през ноември на джаз фестивала в Русе, и на още много сцени – тук, в България.
Венци Благоев
Марио Станчев бе гост на цикъла „Лайв Зара Джаз“ преди четири години. През юни отново ще го чуем на старозагорска сцена по време на Джаз форум Стара Загора 2014.
